Твоят любим учител по английски и български от Пловдив, който помага на учениците да се превърнат от несигурни в уверени. 

Научете повече за Roberta

• Говорите ли този език свободно заради вашия произход или защото учител ви вдъхнови да го научите?

  Говоря английски свободно не заради произхода си, а защото още от малка езикът винаги ми е бил интересен. За съжаление, през годините не съм имала учител по английски, който истински да ме вдъхнови или да повлияе решаващо на отношението ми към езика. Най-голям принос за това да започна да говоря естествено и уверено имаше годината, в която живях в Ню Йорк със семейството си, което общува както на испански, така и на английски. Именно там английският престана да бъде просто език, който уча, и се превърна в език, който използвам ежедневно и напълно естествено. Това преживяване ми помогна най-много да придобия свободата и увереността, с които говоря днес.

• Защо е важно да говорим този език?

  Защото английският днес наистина ти отваря света. Дава ти достъп до образование, работа, пътувания, информация и хора, до които иначе много по-трудно би стигнал. На учениците си често давам един много прост пример — ситуация на летище. Представям си, че трябва спешно да стигнат от един гейт до друг и нямат почти никакво време. Много по-бързо и лесно е да попитат служител и да се ориентират с негова помощ, отколкото сами да се опитват да разгадаят всичко в последния момент. Този пример ми е особено близък, защото на мен самата ми се е случвало да бъда на ръба да изпусна полета си. И съм напълно убедена, че ако тогава не знаех английски, ситуацията щеше да приключи по съвсем различен начин. За мен именно това показва колко практичен и необходим е езикът — понякога не просто ти улеснява живота, а буквално те спасява в конкретен момент.

• Какви са най-големите трудности на този език и какво може да помогне за неговото научаване?

  Според мен една от най-големите трудности е, че английският много често не се произнася така, както се пише, а освен това има и доста изключения. Друг голям проблем е страхът от говорене - много ученици се притесняват да не сгрешат и точно това ги спира най-много.Това, което винаги се опитвам да им обясня, е, че човекът срещу теб не е Google Translate или ChatGPT и никой не очаква от теб мигновен, перфектно формулиран отговор. В реален разговор няма такова нещо като „абсолютно правилен“ отговор — важното е да успееш да предадеш смисъла и да комуникираш. В повечето случаи най-голямата пречка не е самият език, а вътрешната спирачка и страхът да не изглеждаш глупаво или да не направиш грешка. Именно това се стремя да преодолявам заедно с учениците си - да им покажа, че грешките са част от процеса и че увереността идва едва когато започнеш реално да използваш езика.

• Цитирайте жив, исторически или измислен персонаж, който според вас е символ на съответната култура!

  За мен една от най-силните фигури, които свързвам с британската култура, е принцеса Даяна. Тя не е символ само заради принадлежността си към кралското семейство, а най-вече заради начина, по който успя да остане човечна, близка до хората и съпричастна към техните проблеми. Много ми харесва нейният цитат: “Carry out a random act of kindness, with no expectation of reward.” - „Направи случаен акт на доброта, без да очакваш награда.“ За мен този цитат много добре описва и самата нея — човек, който показа, че истинската класа не е само в титлата, а в начина, по който се отнасяш към другите.

• Има ли дума, израз, традиция или типично поведение в тази култура, което намирате за особено интересно или забавно?

  На мен лично ми е много интересен изразът “Cheers!”, защото във Великобритания той се използва за много повече от просто „Наздраве“. Може да означава „Благодаря“, „Супер“, а понякога дори да се използва като неформално „Чао“. Харесва ми, защото е много кратък, естествен и типично британски - една дума, която според ситуацията може да означава няколко различни неща.

• Може ли да ни разкажете забавна случка от вашата работа или училищни години?

  Моите ученици най-много обичат, когато им разказвам истории от личния си живот, защото естествено са много любопитни какво правя извън училище. Затова често използвам реални ситуации като част от часовете ни — например къде съм пътувала, на какво интересно място съм била в чужбина, как съм спукала гума на магистралата или как съм си изгубила документите в заведение и какво съм направила след това. Разказвам им всичко това на английски и винаги им казвам, че трябва да реагират също на английски — да ми задават въпроси, да коментират и да участват в разговора. Забавното е, че понякога толкова се увличат в историята и я приемат толкова лично, че напълно забравят, че сме в час по английски. Започват да ми отговарят на български, после се усещат и довършват изречението на английски, или пък правят точно обратното. За мен това всъщност е един от най-хубавите моменти в работата ми, защото означава, че вече не мислят за езика като за упражнение, а просто искат да комуникират. И точно тогава ученето става най-естествено.