Акторски курсове, работа с режисьор, практически участия в театрални постановки. Арт среда "Талантите" с ръководители Левон Манукян и Соня Ковчезлиева.

Научете повече за Левон

• Кога започнахте да практикувате? Как Ви намери тази страст?

  Практиката ми започна още с първите стъпки в обучението. На 4-годишна възраст започнах да свиря на пиано, малко по-късно и да композирам. Това естествено доведе до първите ми концерти, конкурси и активна сценична дейност.
  На 8-годишна възраст се появи мечтата ми да стана режисьор и започнах целенасочено да гледам театрални и оперни постановки. На 12 започнах обучението си по дирижиране и поех ръководството на младежки оркестър, с който в рамките на пет години реализирахме над 1000 концерта в страната и чужбина.
  На 15 години станах ученик на големия български диригент Иван Маринов и в продължение на пет години изучавах активно оперно-симфонично дирижиране. Практиката ми с оркестри ме върна в Музикалното училище в Бургас, което бях завършил година по-рано, където станах диригент-преподавател на Младежкия оркестър. В продължение на десет години реализирахме над 800 участия в България и Европа, както и записи за БНР, БНТ, БТВ, Нова ТВ и др.
  При мен страстта никога не е била отделена от практиката - те винаги са вървели заедно от самото начало.

• Кои артисти или произведения Ви въздействат най-много?

  Имал съм възможност да работя с изключителни български музиканти и артисти и е трудно да откроя конкретни имена. В професионалния ми път особено място заемат актьори като Руслан Мъйнов, Димитър Рачков, Ненчо Балабанов, както и певци като Тони Димитрова, Орлин Горанов, Йорданка Христова, Марги Хранова и много други.
  В същото време вярвам, че всеки артист носи своя уникален почерк и енергия. За мен по-важното не е кой ми въздейства най-много, а осъзнаването, че нашата основна задача като хора на изкуството е ние да въздействаме - честно, силно и отговорно - върху публиката.

• Какви са качествата и уменията, необходими за успех в тази област?

  С една дума - отдаденост.
  Ако човек се занимава с изкуство като хоби или за обща култура, сам определя темпото и дълбочината. Но ако целта е професионално развитие и високо ниво, отдадеността е водещият фактор.
  Талант - да. Работа - задължително. Постоянство - без компромис.
  Изкуството като професия не е забавление, а сериозна работа, към която трябва да се подхожда отговорно. Често хората смятат, че нямат нужните качества, но това невинаги е вярно. Добрият педагог умее да открие силните страни на човека и да ги превърне в негов инструмент на сцената.

• 4) Кой е най-ценният съвет, който можете да дадете, за да помогнете на някого да остане фокусиран върху творчески проекти?

  Да приеме процеса като удоволствие.
  Самото търсене, репетиционният процес, създаването, напрежението и вълнението преди спектакъл - всичко това трябва да се преживява като пълноценно занимание. Когато творенето носи радост, фокусът и мотивацията идват естествено.

• Как бихте описали своята страст; как се чувствате?

  Обичам професията си. Работата с актьори, музиканти, драматурзи, сценографи, осветители и озвучители, срещата с публиката и емоцията от завършения проект ме зареждат и ми дават смисъл.
  Най-ценни за мен са хората, които искат да работят истински. Ако видя у бъдещ ученик или колега онзи вътрешен огън и желание за развитие, поставям това преди всички други качества - защото уменията могат да се развиват, но желанието е основата.

• С какви творчески постижения се гордеете особено?

  За повече от 30 години активна сценична дейност съм реализирал десетки проекти, с които се гордея. Най-голямото ми удовлетворение обаче е, че през годините винаги съм работил с изключителни хора и силни екипи – сред които Юлия Манукян (сценарист), Соня Ковчезлиева (актриса), както и много талантливи музиканти, актьори, сценографи и организатори.
  Умението да създадеш и задържиш добър екип смятам за едно от най-големите постижения в професионалния път на всеки човек.

• Случвало ли Ви се е да бъдете изненадани от ученик; от техните способности или бърза прогресия?

  Да, често. Има ученици, които още с начина, по който влизат в репетиционната зала, имат излъчване за сцена - дори без да знаеш нищо за тях. За такива хора казваме, че са "родени за сцената“.
  Следва обаче по-важният въпрос - ще покажат ли постоянство. Защото неслучайно се казва, че постоянството побеждава дарбите. А когато двете вървят заедно, конкуренцията практически изчезва

• Да си Суперучител е изкуство! Каква е твоята тайна?

  Да бъдеш истински добър в това, което правиш.
  Няма как да мотивираш и обучаваш, ако самият ти не си минал по пътя. В изкуството добрият преподавател не е само този, който обяснява и вдъхновява, а този, който остава активен, не слиза от сцената и предава реалния си опит нататък.