В хода на историята много известни математици са създали множество теореми и са успели да ги докажат чрез експериментиране. Прости числа, диференциално смятане, аналитична геометрия, алгебра – цялата история на математиката може да се разглежда успоредно с историята на науките. Да бъдеш професор по математика изисква да опишеш историята на развитието на дисциплината, както и да ангажираш студентите в тази история чрез разказите на някои от най-известните и успешни математици. Според много социологически проучвания, изследващи математиката, преподавана във висшето образование, студентите по математика днес, както е било преди векове, са за мнозинство мъже. Талес, Питагор, Евклид, Декарт, Нютон и Архимед – откриват историята на науките и математиката чрез тези различни математически гиганти.
Всичко, което трябва да знаете за теоремата на Талес
Велик философ в Древна Гърция, Талес е най-известен с прословутата си теорема, която все още изучаваме в гимназията. Но отвъд известния му труд, наистина ли знаем кой е Талес ? Роден в днешна Турция през 625 г. пр.н.е., Талес от Милет е смятан за един от седемте мъдреци на Древна Гърция. Младият математик е изучавал различни науки в Египет, по онова време предмети, запазени за египетските и вавилонски жреци.

От великите математици Талес е основна фигура като говорим за геометрия, астрономия и философия. Всъщност египетските пирамиди често били обект на научни експерименти на младия чирак. След това преживяване Талес се завърнал у дома в Милет с надеждата да основе Миланската школа. Там Талес станал професор и започнал да преподава на своите ученици всички открития, които направил в чужбина, като през цялото време продължавал изследванията си в различни области. Откриването на теоремата , която познаваме днес, според легендата, се дължи на факта, че Талес искал да изчисли височината на пирамида спрямо сянката на бастуна си. Именно чрез това изследване Талес изобретил сега известната си теорема :
„Ако A, B и C са различни точки на окръжност, където правата AC е диаметър, тогава ъгълът ∠ABC е прав ъгъл“
Знанията на Талес се простират и в областта на астрономията, където той открива как да използва малката мечка, или ursa minor, за да насочва моряците в открития океан; как да изчислява продължителността на годината спрямо слънцестоенията и равноденствията; определя траекторията на слънцето между двата тропика и др. Талес умира приблизително през 547 г. пр.н.е. в Милет.
Влиянието на Питагор върху историята на математиката
Както всеки ученик може да си спомни, теоремата на Талес се разглежда в учебната програма заедно с теоремата на Питагор. Концепция, обхваната в началото на академичната кариера на гимназистите, теоремата на Питагор бележи една от най-важните глави в развитието на геометрията. Питагор, което се превежда като „обявен от Пития“, е роден на остров Самос в Гърция в края на VI век пр.н.е. Историята на скандалния учен е извлечена само от някои произведения, написани преди смъртта на Питагор. Питагор е бил много надарен и атлетичен ученик . Най-забележителното е, че е участвал най-много в Олимпийските игри в категорията бой. Интересувайки се от философия, история и науки, той става ученик на Талес. Следвайки стъпките на професора си, Питагор напуска дома си, за да изучава египетски и вавилонски науки. След като завършва обучението си, той се завръща на острова си с идеята да основе училище, точно както Талес. Питагор обаче не получава същото посрещане като учителя си и впоследствие е изгонен от родния си град. Той избягал в по-голяма Гърция, където най-накрая успял да създаде своето училище, наречено „Училище на питагорейците“.

Заедно с някой известни математици той успял да демонстрира вече световната си теорема :
„Квадратът на хипотенузата (страната срещу правия ъгъл) е равен на сбора от квадратите на другите две страни. Или a² + b² = c²“
Влиянието на Питагор върху математиката не свършва дотук. Питагорейският охлюв, таблицата на Питагор, заедно с неговото Училище за питагорейци, променят областта на математиката завинаги. Питагор умира приблизително през 500 г. пр.н.е.
Евклид и неговите открития в математиката
Животът на Евклид и неговите открития промениха подхода към преподаването на математика. Тригонометрия, алгебрични разсъждения, уравнения, дроби, логаритми, аксиоми на Евклид, евклидово деление, евклидова геометрия, евклидови алгоритми – много от днешните курсове по математика са структурирани спрямо изследванията на Евклид. Роден в Атина около 330 г. пр.н.е., Евклид става професор в Александрийското училище. Неговите математически открития са вдъхновени от честите му посещения в библиотеката и в Александрийския музей. Математикът е известен по целия свят с основополагащия си труд „ Елементи“ , написан около 300 г. пр.н.е. Смятана за Библията по математика, тази книга, подобно на Библията, продължава да се продава от самото си създаване. Разделена на тринадесет книги, „Елементи“ развива няколко теории относно геометричната равнина и общата аритметика (триъгълници, прави ъгли, окръжности и др.). Чрез тези трудове Евклид успява да докаже теоремата на Питагор и да развие функцията на най-големия общ делител (НОД) в евклидовите деления. Евклидовите деления не са нищо друго освен простото деление, преподавано в началното училище. Това деление включва четирите основни елемента: делимо, делител, частно и остатък. Евклид обяснява и как да се намери най-голям общ делител (НОБ), процедура, която включва намиране на най-голямото общо число за две числа, на които и двете се делят. Намирането на НОБ позволява делението да се извършва много по-лесно. Евклид умира през 265 г. пр.н.е. в Александрия.
Всичко, което трябва да знаете за сър Исак Нютон
Исак Нютон (1642-1727) не е просто обикновен математик. Лекар, философ и астроном, Исак Нютон е роден в Улсторп, Линкълншир, Великобритания. Отгледан главно от баща си и баба си, той се характеризира като едновременно разсеян ученик, но и много надарен в изграждането на машини от всякакъв вид . Когато майка му решава да вземе Нютон от училище, за да може да помага на семейната ферма, един професор я убеждава да му позволи да се запише в университета в Кеймбридж. Там той учи аритметика, геометрия, тригонометрия, астрономия и оптика – и впоследствие завършва през 1665 г. Исак Нютон е известен преди всичко с това, че е открил феномена , наречен гравитация. Легендата разказва, че Исак Нютон е открил гравитацията, наблюдавайки как ябълките падат в овощна градина. В областта на математиката Нютон въвежда производни, както и биноми, помагайки да се докаже, че формулата [(a+b)n] функционира независимо от стойността на n. Докато Нютон става утвърден професор , той използва и свободното си време, за да изучава поведението на светлината и, по-общо, оптиката. По-конкретно, той изучава поведението на бялата светлина върху прозрачна призма и осъзнава, че светлината се разделя на много лъчи и различни цветове. Той използва опита си със светлината, за да изобрети първия рефлектор на телескоп, който се оказва успешен в съвременната му научна общност по целия свят и става основен за много известни математици и учени

Защо изучаваме Рене Декарт?
Изучаването на математиката с Рене Декарт е незаменима стъпка в пътя към разбирането на историята на математиката и по-точно на действието на уравненията. Роден във Франция през 1596 г. в град Хе, Рене Декарт е отгледан от баба си в семейство от висшата класа. Баща му е бил съветник в парламента на Бретан. Рене Декарт е написал много научни трудове по време на кариерата си. Започва най-вече с „Светът, или трактат за светлината“, който описва много от физическите явления от ежедневието, включително движението на Земята около Слънцето. Най-известното му произведение обаче си остава „Разсъждение за метода“ от 1637 г. Написан изцяло на френски, Декарт създава много математически разработки, най-значимото от които е използването на букви за обозначаване на неизвестните в уравнение. Именно благодарение на това произведение започваме да използваме набора от букви x, y, z или a, b, c, за да правим същото. Декарт също така е записвал степени по метод, който е противоречал на традициите на епохата – пишейки x4 вместо xxxx . Декарт е изобретил и аналитичната геометрия, която се състои в представяне на фигури чрез техните алгебрични изчисления, получени от система от координати. На Декарт дължим благодарност за усъвършенстваните изчисления, декартовите уравнения, за разработването на всички тези велики глави по математика, преподавани в гимназията!
Архимед: математикът и механикът
Великият математик и лекар от древността, Архимед, живял между 287-212 г. пр.н.е., е един от най-известните учени в областта на изобретяването на машини . След като учи астрономия при баща си, Архимед продължава обучението си в престижното училище в Александрия. Там той се запознава с великите математици и хора на своето време, което го вдъхновява да развие многобройните си математически теории. Математиката като дисциплина дължи много от своите инструменти на Архимед, един от които е числото Пи. Той изчислява връзката между обиколката на кръг и неговия диаметър и открива, че числото, което намира, винаги е едно и също, независимо от размера на кръга. Архимед също така се радва да изчислява площи, като площта под парабола, и други фигури. Различните му математически приноси не спират дотук, науката също се възползва от неговите знания и експерименти чрез обяснението му на това, което днес се нарича „принцип на флотацията“. Тази теорема дава обяснение на силата, упражнявана върху твърдо тяло, потопено в течност, независимо дали е течност или газ. Това води до построяването на най-голямата лодка на древността: Сиракузия. Архимед завършва кариерата си в служба на град Сиракуза, за да разшири бойните си машини. Катапулти, мощни лодки - изкуството на войната и неговите иновации са повлияни от Архимед. Сред всичките му машини той разработва и винта, който е бил използван за преместване на течности от по-малка на по-голяма надморска височина. Архимед умира в Сиракуза по време на римското нашествие. Неговото наследство продължава да влияе на някои от най-големите учени в света, включително Леонардо да Винчи.










