Много често, когато изучаваме чужд език, първо ни правят впечатление разликите, а не приликите. Но точно това го прави толкова интригуващо. А може би сте били предупредени за особеностите на немския език, или насърчавани да го научите от ваш познат немскоговорящ.
Независимо, ето някои от разликите между английски и немски език, които може да срещнете по време на вашите езикови курсове.
Родове и Падежи в Немския Език
Какви родове има в немския?
Родовете на немските същвествителни са повтаряща се тема в немския, защото това е най-големият препъникамък за изучаващите го. Всеки е длъжен да научи родовете, разбира се, но повечето романски (произлизащи от латиница) езици също имат родове. Например английският използва родове в местоименията, но не и в членовете. А прилагателните не се очаква да се съгласуват с нищо и можем да ги оставим насаме.
Докато повечето романски езици имат само два рода (мъжки и женски), в немския има и трети род - среден.
Повечето англоговорящи са объркани от родовете в немския речник. Не всички женски същества са от женски род - например „das Mädchen“ (момиче) всъщност е със среден род, защото има умалителна наставка „-chen“. Но и неодушевените предмети, които в английския са просто „то“ – също могат да имат род. „Мляко“ например е от женски род. Това е пример за съществена разлика между английски и немски език.
Babies and children are neuter.
Learn German online with Superprof.
Деклинират ли се Немските Думи?
Разбира се, тъй като немският е толкова подреден език, важно е съществителните и прилагателните да имат правилното граматично място в изречението. Това се постига чрез деклинация.
Добрата новина е, че освен добавянето на „-s“ към м. и ср. род ед. ч. в родителния падеж, и „-en“ към мн. ч. в родителен и дателен падеж, самите съществителни са почти непроменени (за разлика, да речем, от старогръцкия). Това оставя членовете (определими и неопределени), прилагателните и местоименията като променящи се спрямо тяхната граматическа идентичност.
Обикновено номинативният падеж се използва за субекта, винителният падеж за прякото допълнение, дателният падеж за непрякото допълнение, и родителният падеж за притежание. Някои предлози също приемат специфични клаузи.
Разлика в Немския и Английския Словоред
Структурата на немското изречение е по-твърда но и по-плавна, отколкото в английския, спрямо типа на изречението.
Поставяне на Глаголи в Немските Изречения
Немските глаголи имат фиксирано място в изречението. В главна клауза те винаги са на второ място, дори ако това, което идва на първо място, е второстепенно.
- Ich arbeite zu Hause (Работя вкъщи.)
- Donnerstags arbeite ich zu Hause (В четвъртък работя вкъщи.)
- Weil ich auf meine Kinder aufpassen muß, arbeite ich zu Hause (Тъй като трябва да гледам децата си, работя вкъщи.)
В подчинената клауза глаголът идва в края:
- Ich kann meine Arbeitszeiten bestimmen, weil ich zu Hause arbeite (Мога сам да избирам работното си време, защото работя у дома.)
При немските времена със спомагателни глаголи, спомагателният глагол заема „глаголното място“ - тоест инфинитивът или причастието идва в края на изречението, а спомагателният e или на второ място (главно изречение), или в самия край (подчинено изречение):
Letztes Jahr habe ich Donnerstags zu Hause gearbeitet (Миналата година работех вкъщи в четвъртък)
Wusstest du eigentlich, dass ich letztes Jahr zu Hause gearbeitet habe? (Знаете ли, че миналата година работих у дома?)
Къде Отиват Преките и Непреките Предмети в Немските Изречения?
Затова пък английският има фиксиран ред за преки и непреки предмети:
- I gave the gentleman а handkerchief (Без „to“: Тема + Глагол + Непряко допълнение + Пряко допълнение)
- I gave a handkerchief to the gentleman (с „to“: Тема + Глагол + Пряко допълнение + Непряко допълнение)
Теоретично, основният ред на немски е следният:
Подлог + глагол + непряко допълнение + пряко допълнение
Ich gab dem Herren ein Taschentuch.
Въпреки това, немският прави възможно смесването на реда. Теоретично можете да смесвате и съпоставяте както си искате, и пак да разбирате изречението. Но на практика един от елементите замества подлога в началото, измествайки подлога на мястото точно след глагола:
Dem Herren gab ich ein Taschentuch.
Непряко допълнение + глагол + субект + пряко допълнение.
Къде се Поставят Наречията в Немския?
Английският език и граматика има склонност да поставя своите наречия точно преди глагола. Докато в немския език те идват след глагола - или веднага след глагола, или след косвеното (дателно) допълнение, ако има такова и след всички предмети, ако са местоимения.
Немският Език Няма Продължителни Времена
Немският има няколко перфектни времена (минало, настояще и бъдеще перфектни), но не и продължително време. В английския сегашно продължително („to be” + сегашно причастие, завършващо на -ing) се използва за показване на действие, извършващо се в момента на говорене, или действие, което се извършва многократно - наред с други употреби. Немският няма такова време.
Ако кажете:
Къпя се (I'm showering.)
Немецът просто ще каже:
Ich dusche. (Взимам душ.)
Те използват простото настояще. Немският също няма непрекъснато минало или бъдеще. Ето защо англоговорящите имат проблем с продължителните времена, често използвайки ги вместо простото настояще, и обратно.
За да изразите значението на продължителните времена, можете да използвате наречия:
Ich dusche gerade.
Къпя се в момента.
Уча немски.
Ich lerne derzeit Deutsch.
Сега ще карам до училище.
Ich werde nun jeden Tag zur Schule fahren.
Немският Използва Дълги Думи
Английският може да има някои странни конструкции, но немският може да изгради почти всяко съществително така, че за да означава точно това, което искате. На английски трябва да се замисляте за прилагателни, глаголи и всички малки думи, които ги свързват заедно. На немски можете просто да кажете Farhzeugversicherungsscheinsmappe - което означава „папка за автомобилната застрахователна полица“.
Немският Език Няма Толкова Много Изключения От Граматическите Правила
Изучаващите английски език са свикнали на граматически правила, последвани от думите „освен когато...“ На немски обаче има съвсем малко подобни изключения.
Слаби Мъжки Родове
Въпреки това, техните изключения понякога имат свои собствени изключения. Слабите мъжки родове са тип съществителни, които приемат окончание „-en“ във всички падежи, с изключение на именителния падеж. Някои от тях обаче приемат „-n“ вместо „-en“, други приемат „-s“ в родителен падеж, а „Herr“ приема „-n“ в единствено число и „-en“ в множествено число. Има дори едно съществително от среден род, което се склонява като слаб мъжки род („das Herz“, сърцето).
Има и различни книги на Немски които могат да Ви помогнат да се ориентирате по - добре.
Причастието на глаголите, завършващи на „-ieren“
Още една разлика между немски и английски език - немските глаголи, завършващи на „-ieren“, не приемат префикса „ge-“, когато образуват причастието; Положителната страна е, че всички завършват на „-t“:
- „Kochen“ става „gekocht“
- „Machen“ става „gemacht“
- “Lesen” става “gelesen” но!
- „Deklinieren“ става „dekliniert“
- „Dekorieren“ става „dekoriert“
“Zu Hause” и “nach Hause”
„Zu“ е предлог, който може да означава „до“ местоположение, „nach“ обикновено означава „след“. И все пак, когато сте у дома (за разлика от нечия къща), вие казвате, че сте „zu Hause“. Ако се прибирате вкъщи, отивате „nach Hause“.
Ако отивате в къщата на някой друг, отивате „zum Haus von Gaby“ и щом сте там, вие сте „im Haus von Gaby“. Или, разбира се, „bei Gaby zu Hause”.
На Немски Вие Сте "Вътре в автобуса"
На английски казвате, че сте „на автобуса“ (on the bus) или „на самолета“ (on the plane). Кажете на немски, че сте „auf dem Bus“ и немците придобиват странно изражение на лицата си – все едно им казвате, че сте "върху" автобуса, а не вътре в него. Тъй като немският е болезнено логичен, вие казвате, че сте „в автобуса“ или „в самолета“:
I sitzte im Bus.
I’m sitting on the bus.
I bin im Flieger.
I am on the plane.
Други разлики включват изписването с главни букви на съществителните, склонението на прилагателните и вариациите в пунктуацията и грешките които възникват там (като например къде се поставят запетаи и какво се прави след двоеточие).
Хареса ли Ви тази статия? Оставете отзив!
Loading...
